Поет, литературен критик и професор по литература, Хосе Лупианес е автор на повече от 20 книги, откакто се появява пред публиката със стихосбирката Ladrón de fuego („Крадецът на огън“) през 1975 г. Той е инициатор на различни културни дружества, списания и литературни колекции. Неговите творби са преведени на различни езици, включени са в многобройни антологии, удостоен е с редица награди.
Най-известните му поетични заглавия са: Arcanos (Потайни) – 1984, Número de Venus (Номер на Венера) – 1996, La luna hiena (Луната хиена) – 1997, Puerto escondido (Скритото пристанище) – 1998, La verde senda (Зелената пътека) – 1999, El sueño de Estambul (Сънят на Истамбул) – 2004, Petra (Петра) – 2004, La edad ligera (Леката възраст) – 2007, Pasiones y penumbras (Страсти и полусенки) – 2014, и най-новата му стихосбирка Las formas del enigma (Формите на енигмата) – 2021.
Автор е и на много антологии, както и на Las tardes literarias (Литературните вечери) – 2005, Poetas del sur (Поети от юга) – 2008, Páginas con alma (Страници с душа) – 2017 и Cuaderno de Arneva (Тетрадката на Арнева) – 2021: творби, които обединяват част от литературните му критики, появили се в пресата и в специализираните списания.
От 2003 г. е член на Академията за литература на Гранада и на Латиноамериканската академия за литература. През 2012 вече е познат и като повествовател с излизането на El chico de la estrella y otros cuentos (Момчето от звездата и други разкази). С този сборник печели Наградата на андалусийската критика за най-добър дебют през 2013 г.
Превод – д-р Лидия Шамова
Poet, literary critic and professor of literature, Jose Lupianes has published more than 20 books since appearing with the Ladrón de fuego (The Thief of Fire) in 1975. He is the initiator of various cultural societies, magazines and literary collections. His works have been translated into various languages, included in numerous anthologies, and has won numerous awards.
His most famous poetic titles are: Arcanos (Secret) – 1984, Número de Venus (Number of Venus) – 1996, La luna hiena (Moon Hyena) – 1997, Puerto escondido (The Hidden Harbor) – 1998, La verde senda (The Green Path) – 1999, El sueño de Estambul (The Dream of Istanbul) – 2004, Petra (Petra) – 2004, La edad ligera (The Easy Age) – 2007, Pasiones y penumbras (Passions and Shadows) – 2014, and his latest collection of poems Las formas del enigma (Forms of the Enigma) – 2021.
He is also the author of many anthologies, as well as Las tardes literarias (Literary Evenings) – 2005, Poetas del sur (Poets of the South) – 2008, Páginas con alma (Pages with a Soul) – 2017 and Cuaderno de Arneva (Arneva’s Notebook) – 2021: works that unite some of his literary critics, appeared in the press and in specialized magazines.
Since 2003 he has been a member of the Granada Academy of Literature and the Latin American Academy of Literature. In 2012 he was already known as a narrator with the release of El chico de la estrella y otros cuentos (The Boy from the Star and Other Stories). With this collection he won the Andalusian Critics Award for Best Debut in 2013.
Translated by Antonia Baeva
ЗАЗОРЯВАНЕ НА МРАМОРНО МОРЕ
Знам, че сърцето ми някоя вечер
ще си спомни за тези твърде спокойни води
на Мраморно море и за това облекчаващо
синьо очарование
на небето, което ги сънува. Много добре знам,
че сърцето ми някоя вечер,
в градината, може би от сумрака,
ще потърси тази свежест, тези оттенъци
на бавното зазоряване, което виждат очите ми.
Морето, Мраморно море,
със застопорени завинаги кораби
във водите му, с кораби, които отказват
всеки вид плаване,
също така спокойни връз спокойните води.
Птиците, пишат с полета си
на утринната небесната страница
псалма за истината и красотата, който рецитирам.
Това прозрение, тази емоция
пътува през времето до този ден,
за да остави потрепващо своето чудо.
Тогава ще си спомня за днешния ден.
Превод от испански – д-р Лидия Шамова
DAYBREAK BY MARMARA SEA
I know my heart will remember one evening
these quiet waters of Marmara Sea and this light
and blue enchantment
of the sky that dreams of them. And I know well
one evening, my heart –in the garden sunset–
will search for this coolness and these reflections
of the slow dawn my eyes now contemplate.
The sea, Marmara sea
with boats for ever beached
in its waters, with vessel that give up
any [manner of] crossing,
motionless too over the quiet waters.
The birds write their flying
on morning’s sky-blue page,
the psalm that I recite of truth and beauty.
This vision, this emotion
is travelling through time until that day,
to leave a trembling miracle.
It will be then that I’ll recall today.
Translated by Emilio Alzueta
AMANECER FRENTE AL MAR DE MÁRMARA
Sé que mi corazón alguna tarde
recordará estas aguas quietísimas
del Mar de Mármara y este liviano
encantamiento azul
del cielo que las sueña. Sé muy bien
que mi corazón alguna tarde,
en el jardín, quizá, ya del crepúsculo
buscará este frescor, estos reflejos
del lento amanecer que ven mis ojos.
El mar, el Mar de Mármara,
con buques para siempre varados
en sus aguas, con buques que renuncian
a cualquier travesía,
quietos también sobre las aguas quietas.
Los pájaros escriben con sus vuelos
en la celeste página de la mañana
el salmo que recito de verdad y belleza.
Esta visión, esta emoción
viaja ya por el tiempo hasta ese día,
para dejar temblando su milagro.
Entonces, me acordaré de hoy.
ЕГИПЕТСКИ БАЗАР
От Египетския базар
във въздуха се стели аромат
на есенции. Примитивният дим
от домашните огнища приспива вечерта,
която мирише на море и на поличби.
Триумфира във въздуха, полудяло заради парфюма,
разпокъсаното изречение на джамиите,
което стене или призовава
святото име Аллах.
Хиляди малки пламъчета блещукат
над допиращите се тилове на вярващите,
които обединяват скръбта си под куполите.
Всичко ме наранява: тъгата, парфюмът,
възхитителните каскади от жарки цветове,
морето, лицата, които ме гледат,
откъслечните думи; всичко ме наранява,
в този неспокоен час от живота ми,
който скача от нищото в рая.
Превод от испански – д-р Лидия Шамова
EGYPTIAN BAZAAR
From the Egyptian Bazaar
a surge of essences expands through the air.
The primitive smoke
of the houses dozes the afternoon,
which smells of sea and prophecy.
The heartrending prayer of the mosques
triumphs in the air, got mad by the perfume,
the prayer that moans or invokes
the holy name of Allah.
Thousands of tiny flames oscillate
over the wearing napes of the faithful,
who unite their afflictions under the domes.
Everything hurts me: the sadness, the perfume,
the adorable cascade of flaming colours,
the sea, the faces looking at me,
the remote words; everything hurts me
in this restless hour of my life,
which jumps from the nothingness to the paradise.
Translated by Antonio Fernández Ferrer
BAZAR EGIPCIO
Desde el Bazar Egipcio
se expande por el aire una oleada
de esencias. El humo primitivo
de los hogares adormece a la tarde,
que huele a mar y a profecía.
Triunfa en el aire, loco por el perfume,
la oración desgarrada de las mezquitas,
la que gime o invoca
el nombre santo de Alah.
Miles de llamas diminutas oscilan
sobre las nucas tocadas de los fieles,
que juntan sus congojas bajo las cúpulas.
Todo me hiere: la tristeza, el perfume,
la adorable cascada de colores ardientes,
el mar, los rostros que me miran,
las palabras aisladas; todo me hiere
en esta hora inquieta de mi vida,
que salta de la nada al paraíso.
ГРАДИНИТЕ НА КОЛВА
Сърцето ми пази баланса
на високите палми, които синият въздух
разклаща в меката нощ.
Чувствам в себе си как корените им се хранят от кръвта ми
и че техните високи, безсънни столове в безтегловност
носят белезите, пепелявите отпечатъци
на душата ми, която веднъж татуираха боговете.
В чашите се люлеят вечнозлатни плодове,
а едно червеникаво и хладно слънце разговаря с техните клончета,
в които чурулукат прозрачни птички:
едни имат крила тюркоази, а други са черни,
с искрящи очи в мъхесто зелено.
О, да, из градините на Колва,
все още продължават да се разхождат змиите на Генезиса…
А по техните пътеки лаят дивите кучета,
полудели от насекомите.
Градини, с изглед към морето, към друга непредвидима епоха.
Техният пясък е от смляно злато, което ръката събира.
Над тях се издигат вглъбени в мислите си
заради непрестанната мълва на вълните колиби.
Колиби, които крият много тайни огньове.
Сега се смрачава и се отпускам,
огромната кама, която е направила вечерта на решето
в този час ме достига с острието на пламъка си.
О, да: смляно злато в ръцете
и заслепяващото те слънце; смляно злато, зрънца от злато…
Превод от испански – д-р Лидия Шамова
GARDEN OF COLVA
My heart stores the swinging
Of the high palm trees agitated by a blue air
In the mild night.
I feel within myself their roots living on my blood
And the scars worn by their high, weightless and insomnious trunks,
The ashy marks of my soul, tattooed by the gods, one day.
Up in their crowns fruits, always golden, move to and fro
And a reddish and warm sun chatters with their branches,
In which diaphanous birds are warbling:
Some have turquoise wings and others are black,
With sparkling eyes of green moss.
Oh yes, along the garden of Colva,
Still the serpents of Genesis take a long walk…
And in its paths wild dogs bark
Driven mad by the insects.
A garden which faces the sea, another unexpected age.
Its sands are powdered gold that the hand collects.
On them huts raise, pensive by the continuous rumour of the waves,
Huts that hide many secret fires.
Now, at dusk, I languish.
The huge dagger by which the afternoon was plunged into
Has now caught me up with its edge of fire.
Oh yes: powdered gold in the hands
And the sun blinding you; powdered gold, grains of gold…
Translated by Antonio Fernández Ferrer
JARDÍN DE COLVA
Guarda mi corazón el balanceo
de las altas palmeras, que un aire azul
agita en la noche benigna.
Siento en mí sus raíces nutrirse de mi sangre
y que sus altos troncos, ingrávidos, insomnes,
llevan las cicatrices, las marcas cenicientas
de mi alma, que un día tatuaron los dioses.
En las copas se mecen frutos siempre dorados
y un sol rojizo y tibio dialoga con sus ramas,
en las que trinan pájaros diáfanos:
unos tienen alas turquesa y otros son negros,
con los ojos chispeantes de verde musgo.
Oh sí, por el jardín de Colva,
aún siguen paseándose las serpientes del Génesis…
Y en sus veredas ladran los perros salvajes
enloquecidos por los insectos.
Un jardín que da al mar, a otra edad imprevista.
Son sus arenas de oro molido que la mano recoge.
Sobre ellas se alzan cabañas ensimismadas
por el rumor continuo de las olas,
cabañas que esconden muchos fuegos secretos.
Ahora atardece y languidezco.
El inmenso puñal que acribilló a la tarde
me alcanza en esta hora con su filo de lumbre.
Oh sí: oro molido entre las manos
y el sol cegándote; oro molido, granos de oro…