Джузепе Наполитано е роден в Минтурно, Италия, през 1949 г. Живее във Формия, работи като културен оператор. Организатор на поетическия фестивал Voci del Mediterraneo.
Сред последните му книги са Vola alta, parola (2007), Via Crucis (2008), Antologia (poems 1967-2007, 2008), Medida de vida (2009), Ditet e Naimit (2009), Genius loci (poems to N. Soscia, 2009), Quadernetto (2010), A repentaglio (2015), Seminari di lettura (2015).
Последната му засега поетическа антология е преводна – Quaderni di traduzione, съдържаща 343 стихотворения от 77 съвременни поети от цял свят, 2021.
Джузепе Наполитано участва в десетки международни фестивали за поезия по света, превеждан на испански, френски, албански, английски, гръцки, арабски, български и др.
Той е носител на наградата Евридика за най-добро любовно стихотворение от първото издание на Международния поетически фестивал „Орфей – Пловдив“, 2018.
Giuseppe Napolitano was born in Minturno (Italy), in 1949. He lives in Formia, working as cultural operator. He also founded a collection of little books: la stanza del poeta (the poet’s room) in which several writers of Mediterranean lands have been printed. He’s the organizer of „Voci del Mediterraneo“ poetry Festival in his region: south Latium.
Among his last publishings: Vola alta, parola (2007), Via Crucis (2008), Antologia (poems 1967-2007, 2008), Medida de vida (2009), Ditet e Naimit (2009), Genius loci (poems to N. Soscia, 2009), Quadernetto (2010), A repentaglio (2015), Seminari di lettura (2015).
His latest poetic anthology is Quaderni di traduzione, containing 343 poems by 77 contemporary poets from around the world, translated in Italianq 2021.
His works have been translated into Spanish, French, Albanian, English, Greek, Arab and other languages.
He is the winner of the Eurydice Award for the best love poem from the first edition of the International Poetry Festival Orpheus – Plovdiv, 2018.
РЕФРЕНИТЕ НА ОРФЕЙ
На Антон Баев
Тъй много са нещата, що отвличат Орфей
от вярата във приказката за жената,
влюбена в поезията и в гласа му,
и с радост се отдава той на други блянове,
докато собствената му легенда стане истина,
за да го пази от следващите изкушения
Поетът знае, друга, по-трудна
мисия го чака – в нея
той своя глас, поезията си ще трябва
да повери на слушащия
и да отмине изкушенията стари
Един рефрен променлив не би могъл
да върне към живота влюбено момиче,
ако поезията на истинската приказка
не прозвучи, изпята с любов
Пак любовта е тази, която връща към живота
чрез предано опазените думи
от него, знаещия да ги освети в поезия
Новозапаленият пламък няма да угасне,
ако добро сърце захранва бляна
Орфей не ще забрави повече това
Превод – Елка Димитрова
REFRAINS OF ORPHEUS
To Anton Baev
Orpheus has too many distractions to believe
the tale of a woman in love
with his voice, his poetry
and joyfully surrenders to other dreams
while his fable becomes true
taking him away from new temptations
The poet knows that harder still
another mission awaits him
where his voice, his poetry
he needs to entrust to the listener
and walk away from old temptations
An unsettled refrain cannot return
life to a girl in love
if the poetry of a true fairy tale
he won’t sing with love
And again, a love returns to life
thanks to words guarded with confidence
by him who knows how to light them into poetry
The freshly lit flame cannot be extinguished
if a good heart nourishes the dream
Orpheus won’t forget this now
Translated by Jason R. Forbus
RITORNELLI DI ORFEO
Ad Anton Baev
Ha troppe distrazioni Orfeo per credere
la favola di una donna innamorata
della sua voce della sua poesia
e contento rinunciare ad altri sogni
mentre la favola sua diventa vera
allontanandolo da nuove tentazioni
Il poeta sa che ancora più difficile
un’altra missione lo chiama
se la sua voce se la sua poesia
a chi ascolta saprà come affidare
allontanandosi da vecchie tentazioni
Un ritornello stonato non può rendere
la vita a una ragazza innamorata
se la poesia di una favola vera
non saprà come cantare con amore
E ancora torna a vivere un amore
nelle parole custodito con fiducia
di chi sa come accenderle in poesia
La fiamma appena accesa non può spegnersi
se un cuore buono ne alimenta il sogno
E questo ormai Orfeo non lo dimentica