Пуджа Приямвада е поет, писател, колумнист, професионален преводач. Тя също е награждавана двуезична блогърка. Тя е асоциирана и публикувана в реномирани национални и глобални портали по теми за психологическо/психично здраве и превенция на самоубийствата.
Тя има магистърска степен по английски език от университета в Пенджаб. Била е част от организационния екип на Международния поетичен фестивал Крития 2021. И двата й блога са премирани неколкократно и последователно на наградите Orange Flower Awards.
Нейният превод, озаглавен Нощ сред хълмовете, сборник с разкази на Манав Каул, е публикуван от Westland Books през 2019 г.
Нейните електронни книги Психично здраве: Пример и Уроци за живот от смъртта: Папа и аз са достъпни на Amazon Kindle. В момента тя превежда за Penguin Random House и Vani Prakashan.
Нейната поезия и художествена литература са публикувани в няколко реномирани онлайн списания и печатни антологии в Индия, Великобритания и Канада.
Тя е включена сред „10 индийски жени блогърки, които трябва да следвате“ и „25 писателки, чиято работа читателите са харесали най-много“ в Women’s Web през 2018 г., както и в „Най-силните моменти от индийските жени“ в SheThePeopleTV.
Нейните области на работа са психичното здраве, активизъм с увреждания, сексуално благополучие, пол и маргинализация, а любимите й занимания остават поезията и театърът.
Превод – Антония Баева
Pooja Priyamvada is a poet, writer, columnist, professional translator. She is also an awarded bi-lingual blogger. She has been associated and published at reputed national & global portals оn psychological/mental health themes and suicide prevention.
She has a Master’s degree in English from Panjab University. She was part of the organising team of Kritya International Poetry Festival 2021. Both her blogs have been awarded several times consecutively at the Orange Flower Awards.
Her translation titled A Night in the Hills, a collection of short stories by Manav Kaul, has been published by Westland Books in 2019.
Her ebooks Mental Health: A Primer and Lessons for Life from Death: Papa & I are available on Amazon Kindle. She is currently translating for Penguin Random House and Vani Prakashan.
Her poetry and fiction have been published in several reputed online journals and print anthologies in India, UK and Canada.
She has been featured amongst “10 Indian Women Bloggers you must follow” and “25 writers whose work readers enjoyed the most” at Women’s Web in 2018 and also in “Most empowering moments by Indian women” by SheThePeopleTV.
Her areas of work are mental health, disability activism, sexual wellness, gender, and marginalization, and her favorite mediums remain poetry and theatre.
Видео
Наместете се
Всички залитащи да помогнат
залитащи, мъчещи се
биещи се, искащи
побеждаващи, отстъпващи
скачащи
никой не знае правилния път
просто всеки си пробива път
през тази пуста земя
Превод от английски – Антон Баев
Załatwić
Everyone staggering to help
staggering struggling
fighting, wanting
defeating, receding
scampering
nobody knows the right way
everyone just clawing their way
through this wasteland
За Елиът и белезите
Никой не пише стихотворения с опровержения
или проза с предупреждения
така както патриархатът
е накарал жените
да повярват
че само красиви, слаби и без коса
са приемливи.
Усмивката й е тъй топла
може би защото тя самата е безсловесна
така ли е наистина
слуховият апарат в ухото й
ще разбере ли някога любовта
Жените идват и си отиват загрижени
за формата на една вежда
Не скъпи Елиът
на тях вече
не им пука за Микеланджело
Иди, потърси мъже които
пишат поезия
за веждата.
накуцващото момиче
винаги се усмихва
меките пръсти втриват
плодов аромат в кожата ми
и аз броя мъртвите клетки
на ума
Има ли чудодеен скраб който
втрива забрава
и изтрива всички линии
очертани от времето
дланите ми изглеждат като карта
на скрито съкровище
ала без крайни точки
само дълго безкрайно пътуване
ноктите не сочат към нищо
Уморена съм дори да отворя очи
но ръцете са се променили
жестовете, позите
са други
очите които някога са обичали
сега гледат през теб, защо животе?
тя разделя косата ми
и аз се плаша
ами ако открие прозорец
към мисълта ми
ами ако узнае
всичките ми лоши помисли
липсва ми начинът по който баба ми
втриваше масло в моя твърд череп
кълцай, кълцай
памет ти фризьор ли си?
Не помня лицето й
само една миризма
на кисели краставички
лекарства
и загуба.
Аз ходя и ходя
обикалям и обикалям
наникъде
лабиринтът
е моето наказание.
всяко ново утро
е като всяка сутрин
тя казва, че изглеждам прекрасно
а аз се радвам
че не вижда белезите ми.
Превод от английски – Елка Димитрова
Of Eliot and Scars
Nobody writes poems with disclaimers
or prose with warnings
just like patriarchy
has led women
to believe
only fair, slim and hairless
is acceptable.
Her smile is so warm
maybe because she has no words
or does she
will the voice machine in her ear,
ever understand love
women come and go fretting over
the shape of an eyebrow
No dear Eliot
they no longer
bother about Michelangelo
Go, look for the men who
wrote poetry
about the brow?
the girl with a limp
always smiles
the soft fingers rub
a fruity smell into my skin
and I count the dead cells
of the mind
Is there a wonder scrub that,
Induces forgetfulness
and erases all lines that time has cast
my palms look like the map
of a hidden treasure
only there are no destinations
just a long endless journey
the nails point at nothing
I am tired to even open my eyes
but the hands have changed
the postures, the stances
have altered
the eyes that once loved
now overlook, why life?
she parts my hair
and I am scared
what if she finds
the window to my mind
what if she knows
all my sinister thoughts
I miss the way my grandmother
rubbed oil into my reluctant skull
snip, snip
memory are you a hairdresser?
I don’t remember her face
only a smell
of pickles, medicines
and loss.
I walk and walk
round and round
to nowhere
the maze is
my punishment.
each morning
is every morning
she says I look perfect
I am glad
she hasn’t seen the scars.
Ода на лудостта
Не пиша думи
пиша лудостта си
аз съм безумно жива
мъката тупти във мен
тик-так, тик-так, тик-так,
часовниците имитират ударите на сърцето
сърцата са първи
после е времето
Предполагам че
Елиът, Плат, Улф
Керуак, Маркс и прочие
не ме бива с имената
са кървели и кървели в думи
няма лек за това безпокойство
мисълта си играе със спомените
лошите
винаги побеждават
животът не е приказка
и заживели щастливо
е мит
хубавите мигове са змиорки
хлъзгави,
готови да изтъргуват сами себе си
пред чародейника наречен време
бърборене, шум
дъра-бъра, дъра-бъра
дъра-бъра
спелчек
шрифтове, цветове, формат
спомени на фотошоп
съдържание без грим
бездушно, без душа
продължавам да забравям
паролата към душата си
и вие ли?
Множество потребители?
Една главна буква
един специален символ
една цифра
и едно нищо
сесията изтича
„Той умря.“
една дума заседна
няма лепило, само сълзи
няма скраб, няма козметика
която да я изтрие от челото ми
винаги съм искала татуировка
която да ме определи
ВОЙ като Гинзбърг
можем ли да Татуираме Нищо?
етикетът преди човека
само потребителските имена
душите са безполезни
мъртвите дишат
тип тап тип тап
биип биип биип
неудобен термин
– човешки проблемен
клавиатури и екрани
сини, бели, зелени
съотношение сигнал – шум
питай Гугъл
чакайки съобщения
които никога не идват
образи които никога не се превръщат
в хора
изтърквам времето от себе си
годините се трупат на гърба ми
като развалини
след земетресение
лавина в туитър
или беше Сагармата
челото на моретата
снегът не става
за криене на етикети
виждаш
Червеното като кръв
от спуканата артерия
на онова самотно момиче
болката е течност
намира своя път
фермерите висят до смърт
смъртта е увиснала завинаги
най-тежка е тишината
тя може да повлече надолу
много души
тялото познава
болката и удоволствието
агонията и екстаза
докосване, мирис, вид
две тела
в едно наслаждение
затруднение
рима да вземем
ВРЕМЕ, ВРЕМЕ, ВРЕМЕ
Сегашно ВРЕМЕ като в безвременен
минало неопределено несвършен вид
невъзможността
на лудостта
с думи да формулираш
онова което думите не могат да изрекат
птицата която живее на кораб
отлита, не намира подслон
връща се
няма вериги
думи, неизказани
ненаписани
непрочетени
думи ли са това?
или пък са мълчания
като в многото
заедно-самотни
шшш…ш….
пазѝ моята тайна
винаги съм била луда
с пристъпи на болезнен разсъдък
в зевовете.
Превод от английски – Елка Димитрова
An Ode to Madness
I do not write words
I write my madness
I am insanely alive
a grief thumping inside me
tic-toc, tic-toc, tic-toc
clocks imitate heartbeats
hearts came first
time later
I guess so
Eliot, Plath, Woolf
Kerouac, Marx and someone
I am bad with names
bled and bled in words
no relief for this angst
mind games with memories
the bad ones
always win
life is not a fairy tale
happily-ever-after
are a myth
good moments are eels
slippery,
ready to barter themselves
with that charmer called time
chatter, noise
blah blah blah
blah blah
spellcheck
fonts, colors, format
memories photoshopped
substance without make-up
soulless, soul less
I keep forgetting
the password to my soul
do you too?
multiple users?
One capital letter
one special character
one number
and one nothing
session timed out
„He died.“
one word stuck
no glue, just tears
no scrub, no facial
can take it off my forehead
I always wanted a tattoo
that could define me
HOWL like Ginsberg
can we Tattoo Nothing?
label before person
usernames only
souls are useless
dead people breathing
tip tap tip tap
beeps beeps beeps
sensitive term
-humanly challenged
keypads and screens
blue, white, greens
Signal to noise ratio
ask Google
waiting for messages
that never come
images that never become
people
I am scrubbing time off me
years are piling on my back
like the rubble
after the earthquake
avalanche on twitter
or was it Sagarmatha
the forehead of the seas
snow is no good
to hide labels
you see
Red like the blood
from the slit artery
of that lonely girl
pain is a fluid
it finds its way
farmers hang till death
death hangs forever
silence is the heaviest
it can weigh down
many souls
the body knows
pain and pleasure
the agony and the ecstasy
touch, smell, sight
two bodies
in one delight
plight
rhyme
TIME, TIME, TIME
Present TENSE as in tension
present perfect continuous
the impossibility
of madness
words to define
what words can never say
the bird that lives on a ship
flies, finds nowhere
comes back
no chains
words, not spoken
not written
not read
are these words?
or are these silences
as in many
together-alone
sshh…sh….
keep my secret
I was always mad
with bouts of painful sanity
in between.